Светът непрекъснато заплашва нашите деца - като започнем с болестите и завършим с вълните от насилие навсякъде около нас. Даже новините по телевизията носят страх и дискомфорт у малчугана. Към това напоследък българските родители добавят и як пердах, който праща децата в болница или направо "в по-добрия от световете".

1. Уважавай правото на детето на личен живот.
2. Давай на детето указания и примери.
3. Проявявай към детето нежност.
4. Поощрявай идеите на детето.
5. Уважавай собствените виждания на детето.
6. Проявявай емоционална подкрепа.
7. Пази поверените ти тайни.
8. Не проявявай крайни собственически чувства към детето.
9. Отнасяй се към детето като към отговорен човек.
10. Споделяй с детето новините за личен успех.
11. Защитавай детето в негово отсъствие.
12. Разговаряй с детето по въпросите на религията и политиката,
за секса и смъртта.
13. Разговаряй с детето за различните модели на поведение.
14. Не бъди критичен към приятелите на детето.
15. Поднасяй на детето поздравления и подаръци
за рождения ден.

Родителите и децата често имат различни гледни точки и представи за живота. Малките си имат свои разбирания, изисквания и нужди, които родителите невинаги са готови да поощряват, опитвайки се да наложат своите собствени. Освен това обикновено го правят по грешен начин. Те бързат да се скарат, да обидят или накажат детето. И после се чудят защо вместо да се вслуша в съветите и забележките им, то се озлобява и затваря в себе си. За да потушите назряващия конфликт, просто следвайте съветите на нашата психоложка.
Започвайте изреченията си с “аз”
Когато искаме детето да промени поведението си и да не прави нещо, което ни дразни, обикновено му правим забележка, като директно го нападаме и укоряваме. Най-често се натъртва на обръщението “ти” като например: “Ти крещиш така, че ще ми спукаш тъпанчетата”, “Ако не престанеш да се лигавиш, ще те шамаросам” и т.н. И като всяка остра забележка и критика и тази провокира детето да заеме отбранителна позиция и на свой ред да се нацупи. Но когато забележките са направени индиректно, говорейки в първо лице, резултатът ще е много по-ефикасен. Затова ако кажете на малчугана “Заболява ме главата, когато викаш” , той сам ще се усети и ще спре.
Давайте израз на чувствата си
Често детето съди за реакциите на родителите си само по това, което вижда, без да може да осъзнава какво ги е предизвикало. Така че когато говорите с детето си, запознавайте го не само със света и законите, на които той е подчинен, но и с емоциите, които ви вълнуват. Когато например детето се отскубне внезапно от ръката ви, за да се втурне само да пресича улицата, вместо да го биете и да му викате, по-добре му кажете: “Уплаши ме до смърт, като изтича пред колите”.така детето ще разбере защо сте пребледнели и ядосани и ще се почувства виновно. По същия начин му обяснете, че се притеснявате и когато закъснява след училище. Определено ефектът ще е по-голям в сравнение със забраната да не излиза една седмица от къщи.
Показвайте му, че го разбирате
Ако показвате на детето, че разбирате желанията и импулсите, които го движат, то от своя страна ще се опита да бъде толерантно и към вашите собствени изисквания и потребности. Когато не сте съгласни с него, не го отразявайте с грубото “не”, а се опитайте да му обясните защо например не сте съгласни точно днес то да облече любимото си синьо костюмче. Така не само няма да се разсърди, а ще се научи да разсъждава като вас и да преценява кое е правилно и кое не.
Потърсете заедно решение на проблема
Детето се прибира вкъщи и захвърля калните обувки в средата на коридора, а това направи ви вбесява. Но вместо да се карате, попитайте го дали на него самото това му харесва и как ще се почувства, ако съученичката му неочаквано дойде и ги завари в това положение. Така детето няма да има усещането, че му се налагат правила. То ще усети, че уважавате мнението му и само ще се стреми към самодисциплина.